Уил Грейсън се бе събудил малко след пет, светлината се процеждаше през завесите като развалено мляко. Преди час, може би повече, Джейк се бе разплакал по средата на един сън и въпреки че Лорейн се размърда до него, Уил беше този, който дръпна завивките и, необут, отиде в съседната стая. Пижамата на четиригодишното бе просмукана … Continue reading Александър Христов – втори превод